Семеен фолклор и традиции на Малта

Семеен фолклор и традиции на Малта

/Калина Николова – ст. учител по английски език/

 

 

Темата за междукултурното възпитание и общуването между различните култури винаги ме е вълнувала и е провокирала у мен интерес. Поради тази причина кандидатствах за участие в индивидуална квалификационна дейност, финансирана от Европейската комисия, по темата за фолклора и традициите на една непозната страна, каквато е Малта.

Програмата и методиката на курса включваха интерактивна комбинация от лекции, пленарни дискусии и посещения на място (музеи, исторически места, обществени и частни обекти). Идеята беше всичко чуто да бъде възприето и лично. Засегнатите теми бяха малтийски фолклор, традиции, свързани с раждането и погребението, сватбени традиции в миналото и днес, облекло и национални носии, култа към плодородието, селски фестивали, църкви, начини на живот и традиционна музика. Лекторът осигуряваше достъпно и интересно представяне на информацията, което доведе до пълното и възприемане. Разбира се в професионално отношение една от най-интересните за мен теми беше тази за малтийската образователна система и в частност изучаването на различни чужди езици.

Малтийският и английският са двата официални езика на страната. Учат се успоредно от раждането. На 6 години децата задължително започват да изучават италиански, а на 11 избират нов чужд език обикновено испански, немски или френски. Основната стопанска дейност в Малта е туризма, така че населението е необходимо да говори свободно различни чужди езици. Когато говорят, малтийците често и неусетно преминават от малтийски на английски и обратно. Казват, че притежават смесица и в чертите на характера си: избухливи са и жестикулиращи като сицилианци, с арабски език и британски манталитет с важна отличителна черта - точността. От британците са им останали и някои порядки като лявото движение по пътя, червените пощенски кутии и телефонни кабини, двете кранчета на чешмите – отделно за топла и студен вода. Влиянието на различните езици пък се чувства в останалите от тях чуждици. Малтийците казват арабското „мерхаба” за „добре дошъл”, „граци” за „благодаря” от италиански, „бонжу” за „добър ден” от френски.

Малта има своите силни семейни традиции. Малтийците са консервативни, много религиозни, дружелюбни, силно привързани към многобройното си семейство и държат на доброто образование. В началното училище момчета и момичета учат заедно, после в прогимназията училищата са еднополови, за да се съберат отново в гимназиите. Задължително обаче без значение на възрастта им учениците са с униформа, което е знак за принадлежността им към съответното училище. И днес са останали някои ограничения, свързани с отглеждането и възпитанието на децата. Така например не е прието децата да са сами навън. Семействата канят приятели и съученици на децата си вкъщи, но децата не се пускат да играят сами навън.

Това обаче, с което най-често свързваме Малта, е малтийският кръст – кръста на Ордена на Св. Йоан Кръстител, познат още като Орден на рицарите-хоспиталиери. Още при създаването си той става организация с религиозни и военни цели. Символ на ордена е кръста с осем върха – според някои за да напомня за осемте езика, на които говорели основателите му – кастилски, арагон, наваро, каталонски, португалски, немски, италиански и английски. Орденът е основан по време на Кръстоносните походи. В Палестина рицарите построили болници за бедни, ранените рицари и жени, а през 1530г., подгонени от турците, рицарите се преселват на остров Малта, предоставен им от Карл V, император на Свещената Римска империя. Много млади благородници идват от европейските страни в Малта, за да се учат в школите на рицарите - в Малта е основан един от първите университети в Западна Европа. През следващите месеци турците подлагат Малта на обсада, но рицарите се защитават яростно и успяват да ги отблъснат. Любопитно е, че на турските кораби има и доста българи, които са войнугани - нямат право да се бият, но помагат в обоза и при сраженията. Това води и до друг интересен факт - обсадата на Малта е отразена в някои български народни песни.

Много са любопитните неща за тази малка страна, единствената в Европа, в която се говори семитски език (от групата на арабския и иврита). Потомци на финикииците, днес малтийците се гордеят с езика си, отличителен белег за 400-хилядното население. Пословични са и със силната си религиозност. Любопитно е, че дори в малките села има голяма църква, а жителите на о-в Гозо обясняват този факт с израза „Нищо не е достатъчно голямо за Бог!”. Друг показателен факт е църквата в Моста, известна като църквата с третия по големина купол в света – след Св. Петър във Ватикана и Св. Павел в Лондон.

Със сигурност ограниченото време не ми позволи да опозная Малта напълно, но съм изключително щастлива, че можах да се докосна до нейния фолклор и традиции, да възприема идеи като единство на семейството, добродетелност, уважение към по-възрастните, които да предам и на моите ученици.

Несъмнено съдбата на Малта и България е различна и ние като нации също сме различни. Това обаче, което ни обединява са добродетелите и общочовешките ценности – те са универсални!

 

 

Филмът, изработен от авторката, може да се гледа тук:

http://www.youtube.com/watch?v=qaD0LqI2574  част 1.1

http://www.youtube.com/watch?v=iVfd98HrM8U  част 1.2

http://www.youtube.com/watch?v=jJFOx6QLd70  част 2.1

http://www.youtube.com/watch?v=knRk8QJW4Ow&feature=mfu_in_order&list=UL  част 2.2