“История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е обречена на вечна младост, защото този, който съумее да улови духа на своето време, завинаги принадлежи на бъдещето.
Възрожденските преписвачи на Паисиевата книга с подострено перо и мастило са разпространявали страниците й. Духовните им уроци към младите благовестят, че паметта на историята е памет за миналото, в която бъдещето вече е покълнало.
Повече от 250 години тази малка книжка буди умовете на българите и преписите й се множат от малки и големи.

„И преписват пак Паисий“, Антония Мечкова, в-к „Новинар“