Запя камбана. Пламна огън.

И се роди един светец.

Светец ли? Нещо по-голямо –

на цял един народ отец.

Ти пръв на Паисия книгата пръсна –

история славна за българский род,

във дните на ужас и в нощите късни –

със трепет я чете на своя народ!

Нека под твоя преблаг благослов

в мир да вървим по пътя Христов.

Враца ще живее, щом си жив и ти.

Радвай се, Софроние свети!