Мария Монтесори (1870 – 1952) е италиански лекар и педагог, автор на едноименния метод и педагогика.  Подходът, който тя прилага, променя завинаги представата за детската психика, потребности и личност.

Монтесори педагогиката вижда детето като уникално човешко същество в процес на самоизграждане и вярва, че всяко човешко същество има естествена нужда да се развива и самоусъвършенства. Това е цялостна научно-базирана система, която отговаря на тази нужда.

Монтесори подходът предлага широка визия на образованието като “помощ за живот”. Децата се насочват от Монтесори педагози, които са специално обучени да наблюдават и да поставят детето в контакт с точно това, от което се нуждае в този момент на учене. Монтесори обучението култивира концентрация, мотивация, самодисциплина, любознателност и творческо мислене. Академичните знания и изграждането на умения са ключови качества на Монтесори, както и способността да се мисли творчески и да се разберат нуждите на другите. Когато тези основни умения се насърчават рано в живота, децата получават способността да решават проблемите, да продължават и да взаимодействат добре с другите при всякакви обстоятелства.

 

 

 

 

Това искане, адресирано до Мария Монтесори от дете, става основно правило на нейния метод на обучение. В Монтесори педагогиката, ролята на възрастния е да подпомага децата да развиват своята вродена любознателност към нови знания и умения, свързани с околния свят. Учителят има функцията на мост между детето и средата за надграждане на едно умение с друго, като предоставя необходимата помощ и подкрепя детето към функционална и интелектуална самостоятелност.

 

 

 

Монтесори педагогът организира материалите и дейностите в точна последователност като разглежда всички аспекти в развитието на децата. Децата в Монтесори класна стая не стоят неподвижно на чина. Те имат пряко взаимодействие със средата и учителят прави въведения в нея, за да гарантира, че тя винаги е стимулираща.

 

 

Предимства на метода Монтесори:

• Децата са свободни да учат, следвайки собствените си темпове.
• Усвояват умения за ред, координация и независимост.
• Чувстват се защитени в грижовна общност.
• Радват се на свобода, в допустимите граници, по отношение на обучението.
• Превръщат се в активни търсачи на знания.
• Научават се да гледат критично на собствената си работа и да се учат от грешките си.