„Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;“
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Стоян Михайловски
А, Б, В….. Нотите на нашия език. Чуваме ги още щом дойдем на този свят. Усвояваме ги в думи с първите стъпки и нашето израстване в семейството. Вплитаме ги в изречения на които се учим прекрачвайки прага на училището. Езикът е най-съществената и отличаваща ни черта от животинския свят. С него общуваме, обличаме мислите си, изразяваме емоции, претворяваме мечтите си.
Думите са светлина и сила за която понякога не се замисляме. С тях може да излекуваме, спасим или усмихнем нечия душа! С тях можем да нараним или убием човек! Думите са криле с които можем да полетим, да се извисим над дребнавостите, материалното ежедневие и суетите. Те са музика за ухото на копнеещия за красота, на жадния за доброта или на тъжният за надежда човек….
Има рани и болки, които заздравяват, оправят се и се лекуват. Но има и рани, които остават за цял живот и никое лекарство не е в състояние да изцери. Те се причинени от острия скалпел на думите, от отровата вложена в тях, от отрицателните емоции с които са облечени. С тях можем да осакатим някого за цял живот, да загубим скъп човек, да разрушим дълго градено приятелство.
Прекрасно е още от най-ранна възраст да знаем как да се изразяваме правилно, спокойно и възпитано със себеподобните си. Да имаме верните модели от които да се учим как да общуваме. Да чуваме повече красиви и добри думи, наситени с позитивна енергия и пропити от светлина. Думи издигащи човешката ни природа до съвършенството и красотата. Думи, доближаващи ни да Твореца!
„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ – свето евангелие от Йоана.
Във всеки от нас е заложен един микрокосмос от таланти, възможности и енергия за добротворчество. В този вътрешен мир ние трябва да открием себе си, да намерим и изберем пътя по който искаме да вървим, да градим и сътворяваме, а не да рушим и деградираме, да изграждаме мостове към сродните на нас души! В тихото смирение да чуем гласът на душата си и да го изразяваме с най-светлите и чисти слова!
Светът и хората около нас са като огледала. С каквито очи ги погледнем, с каквито думи ги докоснем – с такива ще бъдем приети или отхвърлени, погалени или дамгосани! Затова, нека в нашата духовна банка от най-рано събираме нетленни богатства! Нека палитрата на нашите мисли бъде многоцветна и много богата с думи, които ще научаваме, ще прочитаме и запомняме, ще споделяме с хора от заобикалящия ни свят! Ще подаряваме като скъп подарък на някого ли ще отправяме като послания, с които ще искаме да запалим и други души по пътя на духовното развитие и израстване!
Пожелавам си всички хора да осъзнаят колко важни са мислите ни и последващите ги думи! Колко силна и мощна е енергията, която носят и излъчват! Проклятията, грозните думи, обидите, присмехът и подигравката, „съденето“ на някого без да познаваме – имат разрушителен ефект не само върху нас, а и върху природата. И това не е породено от силата на тона с който говорим, а от смисъла на казаното, от негативното отношение и послание вложено в думите. Те могат да увредят нашето ДНК, нашите гени, да доведат до тежки и нелечими болести, да променят нечия съдба!
Правени са редица научни експерименти с растения и молекула на водата на които са говорени такъв тип думи. Резултатите са били потресаващи за видоизмененията, които са настъпвали след това. А какво ли става с човешките ни същества след такава „атомна“ атака от думи?!.....
Нашата благословия са нашите деца! Нека в чистата и бяла душа от най-рано да посяваме семената на добрите, красиви, мъдри, чисти слова! Нека с думите си да ги учим да приласкават, даряват доброта, лекуват нечия душа и излъчват позитивна енергия! Нека да бъдат посланици на мира и светлината! Да израснат, като отговорни, добри и осъзнати хора! Да променят света със силата и светлината на добрите си думи, дела и енергия! Да виждат и те самите да изпитват радост от хармоничните отношения между хората, да излъчват думи на любов и уважение към всеки човек в живота си! Защото, както възпитаме децата си днес, така те утре ще пресъздават тези взаимоотношения в техните семейства и ще бъдат пример за тяхното поколение!!!
„Думите могат да възнасят от щастие, могат и да раняват жестоко.
Думите могат да излекуват наглед неизлечимото и могат да разболеят и най-здравият човек.
Думите са нашия инструмент на изразяване в този физически плътен свят и чрез тях избираме каква следа да оставим след себе си.
Думите са безценно средство на комуникация, дали ги използваме мъдро и разумно не зависи от никой отвън, зависи си само от нас.
Устата говори само онова, с което е пълно сърцето ни.
А какво има в сърцата ни?… „
Неизвестен автор
24.05.2022г
Нина Димитрова – логопед / психолог
НУ „Св. Софроний Врачански“
Гр.Враца